ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

                
 КНИГАТА  МИ  Е ПОСВЕТЕНА НА  БОЛНИТЕ   ОТ      ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И ТЕХНИТЕ                               СЕМЕЙСТВА


Когато си преминал през страдания , болка , недоверие , скудоумие , презрение , омраза , непосилен труд , помощ от отвъдното , от звездите и от други измерения , но не и от хората , на които това им е работата . Когато си сменил РОДИНАТА си , за да помогнеш на детето си , не ти остава мъка . Всичко изгаря в битката с натрапената от нечие нехайство и некадърност болест .
Но странното е , че от пожара , който е изпепелил чувствата ти , остава светлината . Чиста , свята , красива ! Искаш да я даряваш на хората , за да не страдат , да са силни , да имат вяра , да имат желание да живеят и да се радват на слънцето , въпреки всичко . Благодаря приятели за подкрепата . Обичам ви !!!
                           

                 АВТОР    ДИМКА



СЪДЪРЖАНИЕ

  1 . Заболяването детска церебрална парализа
  2 . Диагноза
  3 . Лечение
  4 . Грижи за телесното здраве
  5 . Грижи  за психичното здраве
  6 . Семейството и дома нашата крепост
  7 . Пестенето нашето ежедневие
  8 . Работа в семейството
  9 . Социален асистент 
10 . Дневен център
11 . Център за временно настаняване
12 . Да създадем кооперативи за нас и децата ни
13 . Как работи католическата църква с вярващите и ц неизлечимо болните
14 . Невероятни случки свързани с децата ми 
15 . Невероятното , което е с нас 
16 . Нека помислим заедно






1. ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

       

На всеки 499 здрави , нормални , красиви  дечица 500 - то се ражда с  Детска церебрална парализа , такава е от години статистиката в световен мащаб .

ЕДНО УВРЕДЕНО ДЕТЕ на ПЕТСТОТИН   ДЕЦА  значи 0.2 %
Ако  вие сте този ЕДИН  значи страданието за вас е 100 %.

Какво да се прави   -  съдба !

Моля останалите 499 семейства да не четат това , да не се натъжават , да се радват на късмета и на слънчевите дни , които им е отредила съдбата . 
Ние - всяко петстотно семейство , имаме нужда да общуваме помежду си .
- Да говорим за рисковете в самите семейства и превантивните мерки при бременност и раждане . 
- Да търсим новите постижения в  диагностиката , физиотерапията и   хирургическата намеса . 
- Да споделяме мъката , но и радосттта от всеки напредък . Да си даваме кураж и да вярваме в победата над  болестта .
- Да вървим напред във времето и подобряваме здравето на нашите болни - нашите ангели в земни тела .
- Да се чувстваме братя и сестри , да си помагаме , защото можем единствени  да се разбираме , даже без думи . Уверявам ви , че и най - близките ви - братята и сестрите ви , майките и бащите ви , няма да ви разберат , както ви разбира ваш брат по съдба . Изпитала съм го десетки пъти .

Казвам се Димка . Имам дъщеря на 38 години 100% инвалид .
Диагноза  Детска церебрална парализа .
Страшно ли ви звучи ?
Може би смразяващо ?
Или ви е чудно - как така вече не съм забравила , че някога , преди 38 години съм родила дете ?
Защото преди 38 годин деца с такава диагноза не се раждаха .
Българска майка юнашка такива деца не ражда .
В първият здравен картон на дъщеря ми пише , че е родена с двоен порок на сърцето . Казаха ми , че няма да  живее дълго и не ми дадоха да 
я видя . Намекнаха ми , че може да я оставя .
Преди 9-10  години , когато вървеше шумната кампания по БТВ ... за Могилино ... 
Спомняте ли си каква веселба падна ?
Всички ... пяха скачаха ... наддаваха ... за да помогнат на тези деца ... защото ... Европа видяла видеоклип за мизерията в която живеят .
Видяхте ли поне една от техните майки ?  НЕ
Чухте ли някое от тях да каже -МАМА ?  НЕ
Видяхте ли как мадам Ани Салич ... звездата на веселбата ,  подскочи назад , когато едно поизрасло момче се опита да я докосне ?   ДА
Чухте ли някой да поиска  , да вземе някое от децата в дома си ?  НЕ
Да прави сте . НЕ
Събираха се пари , да им се направи нов дом , но отново отделени от обкръжаващият ги свят -  ДА 
Нека се запознаем с тях . 
Ние , не сме толкова малко .
Българи , майки и бащи  , братя и сестри , роднини , лекари и обслужващ персонал в домовете за деца и младежи , нека си помагаме и да даряваме човечност и надежда , обич и утеха на тях ... различните ... с ангелските сърца .

За да разберете какво е отношението към нашите болни , ще ви разкажа какво се случи у дома .
Аз живея в чужбина с децата . 
Обади ми се мой роднина , да помогна на негова близка , да си намери работа . 
Докато се настани , приех да живее с нас . Ние , сме в постоянна връзка с България чрез Скайп .
Връщам се на вторият или третият ден от работа и я сварвам да разговаря с дъщеря си . Камерата включена ... момичето ми махна  , махнах и аз ... Майката през смях се обърна към мен .
- Дъщеря ми толкова много се смя , толкова се смя , като видя твоето момиче , че чак и аз се смях . Tя никога не е виждала такива деца  . То в България  такива деца няма .
Хихикането продължи от двете страни на Скайпа .

Ако ми бяха останали нерви , щях да крещя , ако ми бяха останали сълзи , щях да плача , но  след 35 години страдание , почувствах , че се вкаменявам , като в онази стара древногръдска легенда ...
Мина ми , никой не видя мъката ми .

В България деца със заболяване Детска церебрална парализа има . Искам да ги покажа ! 
Да докажа , че те са граждани на тази страна и имат право да живеят в собствените си домове да учат с връстниците си , да са уважавани и обичани .
Бих искала да допълня , че въпросната жена е около 
четиридесетте , с висше образование , че дъщеря ѝ е студентка .
Не се говори  в медиите , няма информация , училището не учи на толерантност към различните . 
Една пропаст от невежество и антихуманност .
В нашата фамилия имаше една жена . За мен със сегашните ми знания и опит , тя страдаше от Детска церебрална парализа в по-лека форма . 
Тогава, в моето детство , едва ли някой я смяташе за болна , та камо ли да ѝ се слага  и диагноза .
Родена беше през 1914 година, по времето на войните . Разказваха , че майка ѝ е била бременна , когато получила съобщение , че мъжът ѝ се води  безследно изчезнал . Имала още четири деца , глад , мизерия .
Всички отдаваха състоянието и на тези фактори . Никой не предполагаше , че в рода ни може би има някакъв генетичен проблем . Помня добре тази жена , защото се грижеше за мен , за братовчедите ми , за сестра ми , за всички които се разболяваха . Участваше във всички копанета , поливания бранета и въобще в цялата селскостопанска и къщна работа на многобройната фамилия . Беше по - бавна и не толкова сръчна , но  добра и отзивчива . Не беше се научила да чете и пише ,  за това  я вземаха на подбив . Тя не се сърдеше , имаше красиви очи и блага усмивка . 
С годините братята ѝ остараха , снахите изнемощяха , а при нея всичко вървеше само напред . Изгледа ги всички , братята и снахите си , защото децата им се бяха пръснали по градовете , а внуците , те пък  имаха своите малки деца .
С годините помъдря , движенията се изчистиха , трудно можеше да се каже , че като дете и на младини  е имала проблеми .
Присъствах на погребението ѝ . Пред очите ни в ковчега изглеждаше заспала . Беше красива в смъртта си като  светлата си и красива душа .
Оценихме я и я пожалихме , когато вече я нямаше . 
Моля ви нека не допускаме това ! 
Да се обичаме , ценим и уважаваме , докато сме заедно !

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Знаете ли , че децата родени с това заболяване , изостават в развитието си . Едни са по малко подвижни , но говорят , разсъждават , могат да работят и дори да създадат семейство ? В другагата крайност , подвижни ,  но със силна умствена изостаналост . Всички те , във времето се развиват в положителна посока . Със своите си темпове , със специфичните белези на заболяванто , но винаги напред .

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА  

Защо се раждат деца с това заболяване ?
Има различни мнения . 
Няма точен отговор !
Една от преобладаващите теории е за -

ГЕНЕТИЧНО ЗАЛОЖЕНИ ФАКТОРИ  

Как да разберем това ?
На 18  - 20 годишните влюбени , кой трябва да напомня , че трябва да изследват родовете си до девето коляно - да не би нещо там ... да не е наред . Кой ще е този младеж или девойка , който ще обърне внимание на такъв мъдър 
съвет ?
Преди сключване на брак , не съм чувала да се правят подобни тестове . В моят случай , ни вземаха кръв за  венерични заболявания , пробите бяха отрицателни и ни дадоха зелена светлина .
Много по - късно , когато решихме да станем кръводарители , разбрахме , че със съпруга ми имаме абсолютно еднаква кръвна група А 1 с резус фактор положителен . 
Казаха ни , че това е МОЖЕ БИ  причината дъщеря ми да е родена с ДЦП.
Защо никой преди тридесет и девет години не ни каза това ? 
Имахме редовни документи ,че няма пречка да сключим брак .
Не зная сега , дали се взема в предвид каква кръвна група имат новобрачните . 
Дано всичко да е правилно направено .

ИНФЕКЦИЯ  В ОРГАНИЗМА НА ЕДИН ИЛИ НА ДВАМАТА РОДИТЕЛИ

Друг фактор за раждане на деца с детска церебрална парализа е може би инфекция  в организма на един от двамата родители при зачеването на  плода . 
Как да се установи това ? 
Как да се предотврати ?

БОЛЕСТ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕНОСТТА

Казват , че ако майката по време на бремеността е била болна от някакво вирусно заболяване , може би има опасност от увреждане на плода .

УВРЕЖДАНЕ НА ПЛОДА  ПРИ РАЖДАНЕ
На последно място е теорията за увреждането на плода при раждане , прилагане на форцепс и вакум или задушаване на плода , както се случи при мен .

Има и други теории , но нито една не е преобладаваща и нито една не дава цялостна и пълна информация  -

ЗАЩО , СЕ РАЖДАТ ДЕЦА С ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ?

Детска церебрална  парализа  , да се поклоним пред страданието на засегнатите !
Нека им помагаме и не ги отблъскваме !

Вие сте родители . 
Детето ви е с диагноза Детска церебрална парализа .
НАКЪДЕ , КОЙ Е ВЕРНИЯТ ПЪТ ?
Няма рецепта !
Всеки сам решава съдбата си .
В България , децата се настаняват в специализирани домове . 
Подписвате , оставяте го и после като ... Пилат Понтийски си измивате ръцете . Имате оправдание ...
" Животът е един , кога ще го живея “ !
Мъчите се да го забравите . Някои успяват . 
Голяма част от семействата се разпадат , всеки намира нов път , защото , ако останат заедно , грехът тежи двойно .
Други  се разделят , като обикновенно майката остава да се грижи за детето . 
Познавам двойки , които останаха заедно , но жените починаха млади от мъка и безисходица .

Моята рецепта :

КОЛКОТО И ДА Е ТЕЖЪК КРЪСТА , ТРЯБВА ДА ГО НОСИМ . 
ЗА ТОВА НИ ПОМАГАТ И НИ ОКУРАЖАВАТ НАШИТЕ ДЕЦА  - ПЛЪТ ОТ ПЛЪТТА НИ И КРЪВ ОТ КРЪВТА НИ .
КОЛКОТО И ДА СА УВРЕДЕНИ , НОСЯТ НАШИТЕ ВЪНШНИ БЕЛЕЗИ И ЧЕРТИ ОТ ХАРАКТЕРА НИ .
САМО НИЕ  ЗНАЕМ КАК СЕ РАЗВИВАТ  И СМЕ  ЕДИНСТВЕНИТЕ , КОИТО РЕШАВАТ  НАЙ -ДОБРОТО  ЗА  ТЯХ .
           
                       
               ДОЖИВОТНА  ПРИСЪДА

Детска церебрална парализа значи доживотна присъда без замяна ! Да вярно е - това е доживотна присъда . Не само  за детето , родено така . Тази присъда е за нас родителите , за останалите  деца ,  за двамата дядовци , за двете баби , за братята и сестрите ни , за най близките роднини , за комшиите и приятелите .
Зощо ли ?
Ами да почнем в обратен ред .

Приятелите ? 
Те  си отиват  или  идват , за да научат нещо , от житието ви и да го разказват на други . Те сменят памперси две - три години - вие цял живот .
Неприятно , противно . 
Никой няма време за губене . 
Вие сте все заети ... угрижени .

Комшиите ? 
Ако сте в къща с двор - имате шанс да поддържате някякви нормални взаимоотношения .
Но в апартамент ... където всичко се чува - има и ревове и крясъци . Обикновенно походката е тромава , с трополене от ортопедичните обувки или от лазенето .
Наистина , трудно се съжителства с болни от ДЦП . Отписахме и комшиите .

Най - близките роднини ?
Братята и сестрите ви , първите ви братовчеди и децата им .
В това обкръжение обикновенно се празнуват христианските ни празници , рожденните и  именните дни , сборовете , сватбите и кръщенетата ,  курбаните и т . н .
Има два варианта .
Първият - да ви отменят по - ред едните или другите баба и дядо , за да си поотдъхнете и се повеселите .
Вторият - вие да сте вечният домакин - но пък работата по организацията и следващото чистене си остават на вас ... то защото вашата е малко .
Аз специално ползвах обикновено вторият вариант . 
Така и дъщеря ми имаше възможност да участвува .

Бабите и дядовците ?
Да са ви живи и здрави родителите , мили майки и бащи на деца с Детска церебрална парализа .
Те ще са ви най - близките помощници , утешители ,
ще ви помагат финансово - ако могат. Вашето дете е и тяхна кръв . Обичайте ги , уважавайте ги и ги пазете , а когато вече не могат , грижете се за тях като за родни деца , защото с годините , те се превръщат в болни от ДЦП .
Така се случи с нашите родители .


ОСТАНАХТЕ  ВИЕ РОДИТЕЛИТЕ И ДРУГИТЕ ВИ ДЕЦА , АКО ИМАТЕ ТАКИВА .
ВАШАТА БИТКА Е НА ДВА ФРОНТА , ЗА ЗДРАВЕТО НА БОЛНИЯТ И ДА ЗАПАЗИТЕ СЕМЕЙСТВОТО СИ .

ДВЕТЕ БИТКИ СА ЕДНАКВО ТЕЖКИ !

ДЦП е болест , присъда , но нашите деца са с ангелски души . 
Ние - здравите , не  сме толкова чисти духовно .

Аз съм инженер . Математиката е основа на моята професия . Мисля  математически .
Болестта   Детска церебрална парализа е  МОЕТО БИТИЕ , моят живот .
Приемам да е равнина , без пропадания . Тази равнина трябва да се движи само нагоре . Една равнина , се определя от три точки . Ако тези три точки надслагваме ,  образуват линии ,
които могат да издигат равнината нагоре.
Ако са по - обемни , заприличват на стълбове , които крепят една площадка -  в случая  моят живот и този на дъщеря ми .
Моите  три стълба са  -
          


  ДИАГНОЗА           ЛЕЧЕНИЕ             ГРИЖИ

РАБОТЕЙКИ  В ТЕЗИ  ТРИ  НАПРАВЛЕНИЯ   ВЪРВИМ  НАПРЕД
                    
              И   ОЩЕ  - ТРЯБВА   НИ  ОПОРНА ТОЧКА



  ДА ИМАМЕ ТОЧНА ПРЕДСТАВА ЗА  НАШИТЕ КООРДИНАТИ  

                  В ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО

Защо в пространството и времето ?
Защото същността на заболяването Детска церебрална парализа е различното време , в което се развиват нашите болни .

Архимет е казал „ Дайте ми опорна точка  и аз ще повдигна земята “ 
Да трябва ви и опорна точка ,  ВАШАТА точка в която се намирате -  в пространството и времето , за да вървите напред и нагоре .
Ето как намерих моята опорна точка .

От първите месеци на раждането  разбрахме  ,  че дъщеря ни изостава . 
До седмата година  , когато връстниците ѝ тръгнаха на училище , непрекъснато ходехме по лекари , санаториуми ,
врачки , гледачки , медицинска академия и поделението на четвърти километър , минерални бани , кални бани , бедна ви е фантазията .
Имахме график .
Получим заплатите , веднага тръгваме на поредният доктор , лечител или санаториум .
Всеки те гледа , колко ти е отворен портфеила .
Вземем аванс , отново  ... През другото време  ,сме все на пестене , за да има пари за следващо ходене и така ... седем години .
Чухме , че във Виена има детска клиника , в която лекуват това заболяване . Нужната сума беше огромна . 
Съпругът ми замина на работа в чужбина .
След година , имахме част от парите . 
Оказа се , че ни трябва разрешение за лекуване в чужбина , подписано от главният невролог на България по онова време - професор Хаджиев .
Как стигнахме до него , това е история , дълга колкото романа " Война и мир "
Прие ни човекът-най добрият и лъчезарен човек който съм срещала . Носехме дебела папка с документи . Накара ни да седнем и да му разкажем всичко от като сме се оженили , за бремеността , раждането и всичко последвало . В разказа ни се прокрадваха и патилата с допотопната кола с която обикаляхме България в търсене на лек . Слушаше и ни кимаше одобрително . Разпита ни за професиите ни , за работата ни . За детето нищо . То се беше гушнало в мен и кротуваше . Накрая ни каза :

- Стига толкова . Каквото е трябвало - сте го направили , даже в повече . Не си хвърляйте парите на вятъра . Помощ няма .
Имате пари , купете си нова кола , вървете на почивка , но само двамата , защото ви е нужна - били сте разделени толкова време . Помислете за друго дете или деца .
Отгледайте ги и ги възпитайте . Това ще расте между тях  - не го изоставяйте . След години , няма да е само на този свят .
Когато си тръгвахме , му се поклоних . Мъдрите хора движат света към светлината . Благословенни да са ! 
Опорната точка  е разумното организиране на живота  на семейството във времето и пространството .

Нещо много важно , което ще повторя много пъти в моята книга . Нашите болни се развиват в друго време , и ние бивайки непрекъснато с тях , до известна степен губим представа за реалното време .
ИЗХОДЪТ - ТРЯБВА ВИ НЯКОЙ , КОЙТО ДА ВИ СВЕРЯВА ЧАСОВНИКА .
ТОВА Е ДРУГО ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА .
НЕ ГО ЗАБРАВЯЙТЕ , НЕ ГО ПОДЦЕНЯВАЙТЕ , ТОВА Е МОЯТ СЪВЕТ .
           
И може би тук е мястото , да напиша , по какво си приличат нашите деца външно , кои са външните белези на заболяването .
Когато четете в интернет за болеста ДЦП , има какво ли не.Лекарите пишат за всичко , но не го пишат с душата  си , защото за тях това е работа . За нас ,  това е животът ни , кръста който носим  ,болката и радостта .

- микроцефалия - черепът не може да расте нормално , особено на темето 
- ръст - те остават дребнички , повечето деца и младежи , 
които познавам имат крехко телосложение
- напоследък се запознах с младежи също с тази диагноза , но с телосложение на обратният полюс  едри и сякаш извадени от „калъп“  -  толкова еднакви .
- външен вид - изглеждат много по - млади от възраста си , до 10-15 години. Моята дъщеря е на 38 години . Всички ѝ дават не повече от 15 години , а някои и по - малко .
-походка - според  тежеста на заболяването е  различна но си остава  спъната ,характерена за болеста . От далеч се различава , не може да се сбърка  .
- позиция на езика в устата , различна от общоприетата особено  при по - тежките случаи , много характерен белег .
- зъбите - те винаги са в  лошо състояние  - характерен белег
- лигавене - особенно при тежко изоставане  -  характерен белег
- спастика - дори с много масажи и всякакви процедури да е изчезнала , в определени състояния и настроения се проявява с пълна сила
- нарушен сън - мисля , че повечето го имат и  почти  няма изключения
- различна подвижност на двете половини на тялото - в малка или в по - голяма степен
- бърза смяна на настроението - неочаквани обрати
- нарушено зрение
- силно изразен слух 
- изблици на неочаквана агресия
- в един значителен процент от болните има специфични за болеста махови движения на ръцете, при някои болни придружени и със  звуци , като  птиците махат с криле  при излитане .
- почти всички деца и младежи , които аз познавам са изключително музикални .
Може би има и много други белези ... ще пиша и за тях . Има дадености , срещу които сме безсилни .

Има и друго , което близките на нашите болни знаят.
Става дума за способности , които развиват тези болни или иначе казано  ,с какво природата компенсира това  ,което им липсва , да са като нас . Моята дъщеря има такива способности .
- вижда в тъмното , за нея няма тъмно или светло . Карали сме я да носи предмети при угасена лампа и го прави .
- Когато има интерес от нещо , за нея стената не е преграда - ако иска да пие вода , а в друга стая някой надига чаша , веднага издава звука , който значи , че е жадна .
- Предусеща идването на най - близки  хора . Минути преди да се появи някой у дома - тя надава радосни възгласи , по което ние познаваме , че някой се е запътил  към  нас .
- когато бяха малки , не даваше да галя братчето и . Отначало не го вярвахме , но после се уверихме , че тя пищеше на долният етаж , ако аз на горния се приближех до него или го целувах .
- Има страхотна памет - познава всичките ни движения и преценява кое точно застрашава нейната сигурност - например , че можем за малко да излезем и да я оставим сама , нещо , което  според нея е лошо и опасно .

Общувайки с вашите дечица , може би ще откриете рано някой талант и като работите упорито в тази посока , предполагам , че той ще даде плодове .

Бих искала да ви напомня , че основната характеристика на този тип хора е огромната необходимост от любов , те не могат да живеят , без да получават повече нежност и обич от останалите хора .

Накрая в тази част на книгата ще напиша това , което е моята най - голяма болка ...

        
ИЗОСТАВЯНЕ НА ДЕТЕТО В ДОМ

Как се стига до изоставянето на детето в дом . Първият, който ви казва да изоставите детето си - е лекарят , който го е израждал . Втори са акушерките , медицинските сестри и санитарките от отделението . Следват вашите родители и родителите на съпругът ви , братята ,  сестрите , зетьовете и снахите от ваша страна и страната на съпругът ви . Наред са първите братовчеди и половинките им от двете страни .
Следват бабите и дядовците от двете страни .
Ако успеете да стигнете с бебето до къщи , съветници стават и всички комшии . Най накрая се намесват колегите и колежките .

Разбира се , има моменти , когато бебето е така увредено , че не може да се гледа въобще в домашни условия .Тогава ви предлагат да го оставят и ваш е изборът дали ще се интересувате повече от него . Въобще , не дай боже да се случат тези неща , но статистиката е зловеща - на 500 бебета , едно е такова , на никого не пожелавам да е този на който се случва , но аз съм един от тях , и все пак ви казвам

 " ГОСПОД И РОГА ДА НИ СЛОЖИ , ЩЕ СИ ГИ НОСИМ "

Можем и да приемем съветите на  всички , които ни мислят доброто - виждате ги горе колко са  много .
Но тогава , трябва да прецените , имате ли достатъчно духовна мощ да приспите съвестта си толкова дълбоко , че  да не се пробуди до края на дните ви .
Всеки е отговорен пред съдбата си , пред кармата  и пред БОГА .

И  нещо - съвсем човешко

- ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА   ЗВУЧИ   ЗЛОВЕ  НO  - НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО , НЕ СЕ ОБРЪЩАЙТЕ ДА ПОГЛЕДНЕТЕ КОЛКО СА ЗАД ВАС , НЕ  СЕ СИЛЕТЕ ДА НАСТИГНЕТЕ  ТЕЗИ - КОИТО СА  ПРЕД  ВАС  , ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ ЖИВОТА СИ ДОСТОЙНО  И СПОКОЙНО .
Ние имаме своя пътека , която никой не може да ни пречи да извървим . Ние имаме достатъчно разум да се справим с трудностите . Интернет ни дава неизброимо количество информация къде как и кога можем да предприемем адекватно лечение . Ако в нашата страна не може , има други страни , където е възможно . Когато искате нещо , пътят и средствата  се намират . 
Ние сме по - човечни от останалите , защото вървим ръка за ръка със страданието . Ние сме по - трудолюбиви и организирани  ,защото това е ежедневието ни . Ние сме комбинативни и пестеливи , защото в противен случай бихме пропаднали . Ние сме великодушни и умеем да простим , защото до нас са нашите дечица с ангелските сърца , които всеки ден ни дават от своята добра енергия  и ни помагат да станем по - добри .
Обръщам се към тези  които вече са изоставили дечицата си в домовете - концентрационни лагери . Приберете си децата и се грижете за 
тях  . Нито е срамно нито е толкова трудно . Щом аз го мога - всеки го може , стига да го поиска .

Никога няма да разрешим , да ни надвива лошото настроение , недоимъка и страданието .
Длъжни сме да имаме различни варианти за път само напред и нагоре .

               

2 . ДИАГНОЗА

                  
2 .       ДИАГНОЗА

Мили братя и сестри по съдба , ако имате съмнения  - болест по време на бременноста , проблеми при раждането , генетични проблеми в семейството  или сравнявайки детето си с негови връстници ви се струва ,че изостава в развитието си, не губете нито ден.
Консултирайте се с педиатър - невролог.
Най-важно е да имате  диагноза, която да е опорната точка за следващо лечение  - ако  се налага.
С няколко думи ще  опиша моята история, с едничката цел -  

НИТО ЕДНА ЖЕНА НА ТОЗИ СВЯТ СЛЕД МЕН ДА НЕ РАЗРЕШИ ДА НАПРАВЯТ С НЕЯ ТОВА, КОЕТО СТОРИХА НА МЕН!

Беше точно денят на термина ми . 
От 8.30 сутринта до 12 часа на обяд ме чакаха да получа разкритие , при нормални за началото  на  родовият процес 
контракции. 
На обяд ми биха някаква инжекция, която трябваше да ускори процеса на раждането.След 15 минути, плодът в мен сякаш пощуря.Риташе и се преобръщаше, но това с нищо не помогна Около 2 след обяд започнаха да ми прилагат  форцепс и вакум до 8 часа вечерта.Сменяха се акушерки и санитарки. Не дойде нито един лекар.Къде се бяха дянали лекарите?

През цялото време ми говореха , че не мога да родя , защото съм стара -  бях на двадесет и пет години и половина.

Както си му е ред , ме разпитваха  , какво работя , от колко време съм женена, колко време след женитбата съм забременяла.
Мърмореха  , че ако не бях учила ,а  бях раждала, нямаше да ми е тежко....
Мачкаха корема  ми зверски и безпощадно.
Скачаха върху мен потни, тежки , дебели.

Помня часовете, защото точно пред очите ми имаше голям стенен часовник .
Около 7.30 вечерта започнаха да пищят сирените на линейки.Чух да казват, че обикалят града, да търсят доктор, който да оперира.Тогава не разбрах , че търсеха доктор, който да оперира мен.Беше неделя вечерта.
Около 8.05 , някой каза, че ще ми направят цезарово сечение.Около 8.30 бяха ми сложили анестезията и бях преместена на операционната маса. Последните думи които чух  преди да заспя - бяха...
-Отървахме бебето, дано да спасим булката

През ноща около 1. 30 ме събудиха от упойката , и до сутринта не заспах.Около 5.30 когато се смениха смените , настана някаква суматоха.Моята стая беше до операционната.Охкане, ахкане , тичане по коридора.
Приказваха, че забравили вечерта някакво бебе в преносно куфарче и цяла нощ прекарало  там. Било посиняло.Занесли го долу в отделението за недоносени за да го сложат в кувьоз.
Никой нищо не ми каза , но и до сега си мисля, че ставаше дума за моето бебе. Дали нарочно го бяха „забравили“?
През ноща нямаше раждания.
Първото съобщение, което направиха на мен и на семейството ми беше, че детето е родено с двоен порок на сърцето и може би няма да живее повече от два - три дни.
Не ми даваха да го видя.
На третият ден от раждането, аз отидох да видя  дъщеря ми сама.
На четвъртият ден  , започнаха да ми я дават да я кърмя.
В здравният картон, който ѝ написаха в родилният дом пише  
ДИАГНОЗА - РОДЕНА С ДВОЕН ПОРОК НА СЪРЦЕТО.

Това и до сега е най здравият орган в нейното тяло.
Защото, отлепената кожа от скалпа, висяща като възглавничка отзад на темето и пълна с течност,следствие на часовете прилаган вакум, раните по главата с изпадалите снопове коса-която повече никога не поникна по тези места- следствие на форцепса , кръвоизливите в очите -  от вакума ,  почти неподвижната дясна половина на тялото и почти сляпо дясно око в следствие на мозъчен кръвоизлив - от часовете прилаган вакум  трябваше да се скрият с нещо....да кажем с едно посиняване и задушаване....в резултат на ...вроден двоен порок на сърцето.
Сега, пишейки тези редове, прелиствам отново този здравен картон.Пише, че тялото и всичко останало е добре оформено, че детето има малко хрема, че има леко зачервено гърло.
Няма отлепен скалп , няма рани по главата без снопове коса, няма кръвоизливи в очите, ПОРАДИ КОИТО БЯЛОТО НА ОКОТО Е ЧЕРВЕНО.

Отново и отново...който прочете това, да го помни и никога, никога повече на този свят, да не се съсипват човешки животи!

Ситуацията беше такава:"Гарван гарвану око не вади"Ако един лекар напишеше ,че изоставането се дължи на форцепса и вакума прилагани  в продължение на часове,щяхме да сезираме съда.

ПОНЕ ТЕ ТАКА СИ МИСЛЕХА.

НЯМАХМЕ ТОЧНА ДИАГНОЗА.


ОТНОВО ОБОБЩАВАМ, ПРИ НАЙ - МАЛКО СЪМНЕНИЕ ЗА ИЗОСТАВНЕ   - ВИ ТРЯБВА ДИАГНОЗА

Правилна или не,но да имате опора, на която да стъпите при лечението.

Първите диагнози са най-тежки. Докторите си ги пишат,както са ги учили по учебниците.Не забравяйте,че детето е във вашите ръце,и вие давате крайната диагноза.Вие решавате как да го лекувате, вие работите с него и подобрявате състоянието му.

Като скачам във времето , ви давам пример 

В Италия ѝ изписаха  ортопедични обувки.Удобни за краката на дъщеря ми и  красиви.Тя като всички девойки е много кокетна и от радост, че може да се разхожда продължително на вторият месец - скъса обувките.Отидох при доктора да ми изпише нови.Той чука по диагнозата и ми казва
- Тук пише тетра пареза ,с тази диагноза болната не може да ходи.Кой ѝ скъса обувките?Ще ми я доведеш да видя с очите си че ходи ! 
Изписаха ни втори чифт,но сега внимавам , като се поизтрият малко,ги нося на поправка,която излиза доста солена.
Правим по няколко поправки,докато дойде времето за новият чифт.Добрата новина е , че след време , се натрупват и други чифтове  обувки и парите за ремонт намаляват.

Обобщавам.Преди 38 години нямахме диагноза  - Детска церебрална парализа и от там нататък всички трудности  които изпитвахме.
Никой не ни предлагаше адекватно лечение  , разбирате ли?
Отиваме ,за това, че детето изостава, а в картона пише двоен порок ,а ни  отпращат с думите 
-Ама вие не сте за нас!
И още !
Мили родители, ако на детето ви сложат диагноза Детска церебрална парализа - освен личният лекар и педиатъра-невролог ,  който се грижи за   вашето дете,непременно го заведете в Медицинска академия за уточняване на диагнозата - в специализираното заведение на четвърти километър. 
Да ви има там в техните картотеки и да водите детето си периодично на консултации.
В България  първо там прилагат най- новите методи , за лечение в света.

Моят съвет е , да наблюдавате детето си от първият ден на раждането.Сравнявайте развитието му с това на връстниците му и най- подробно разпитвайте вашите родители и баби , вие как сте се развивали вие в най-ранна възраст.
Ако сте имали тежко раждане, ако сте прекарали някакво заболяване по време на бремеността, ако в родовете ви има някакви проблеми, не чакайте и един ден.

Зная, че този пасаж е повторение на вече написаното , но е най - важното , което трябва да направите за вашето дете.

В книгата , ще разказвам случки , които ще ви се струват абсурдни сега в двадесет и първи век, но те си бяха абсурдни и в края на двадесети век.Повярвайте ми , всяка дума в тази книга е истина . Пиша я за да помогна , да няма повече нещастие в този прекрасен свят

Преди детето да навърши една година, ходихме при леля Вангя.Тя ни прие и ни каза , да намерим професор....не искам да споменавам името му, защото може да не е между живите , а за мъртвите „ или добро или нищо“.Даде ни  адреса да го намерим първо в къщи, а после да се представим  в Медицинска академия , където му беше кабинета . 
Всички по - възрастни българи помнят, какво значеше преди години леля Вангя да те прати някъде.Отидохме, изпълнени с надежда.Професорът живееше в центъра на София.Чакахме като бездомни кучета пред вратата му с детето на ръце. Звънихме  няколко пъти на вратата и като отвореха и ни видеха, затръшваха вратата под носа ни. Ние си мислехме , че като ни видят с болното дете на ръце, като кажем кой ни праща,поне ще ни кажат  ДОБЪР ДЕН . Никой от близките му и той самият не ни обърна внимание.Сега, когато пиша книгата , от далечината на времето си мисля , дали пък на тези хора не им беше писнало от такива като нас, пратени от леля Ванга ?
По едно време  професора излезе на разходка , повел внуче за ръчичка.Като видя, че все още сме там, се забърза, да не би да го заговорим, затича се и пресече една от най- оживените улици на София, без да се огледа, чу се свистенето на бясно натиснати спирачки .Един шофьор , беше на косъм да ги смаже  и двамата  и да погуби остатъка от  живота си.Тръгнахме си стресирани,защото ако се беше случило нещо, щяхме да се чувстваме виновни.

На другият ден се представихме на работното му място.
Той беше този, който каза, че в картона пише - двоен порок на сърцето, а ние му губим времето.
Едно дете, което наближаваше годинка, а не можеше да държи главичката си изправена  и  един професор , който не видя това !
С много настояване от наша страна и с помоща на  мой роднина- студент по медицина и зет на.... , направиха снимка на скенер на черепа на дъщеря ми , за да видим на какво се дължи изоставането.Тази снимка може би още  я пазя.
Няма написано нищо, а този професор, голямото светило, би трябвало да напише нещо там, на тази скенерова снимка.
Представяте ли си?

Ние родителите - двама инженери -  търсехме истината, на какво се дължи заболяването на нашето дете - тежко раждане, генетичен проблем , някаква инфекция   ...търсихме   отговор 10 години– за да се приложи адекватно лечение 

БЛАГОДАРЯ НА ЕДНА МЪНИЧКА ЛЕКАРКА   -  ДОКТОР АЛЕКСИЕВА , КОЯТО НА ДЕСЕТАТА  ГОДИНА ОТ РАЖДАНЕТО НА ДЪЩЕРЯ МИ  НАПИСА НОВ ЗДРАВЕН КАРТОН БЕЗ ДВОЕН ПОРОК НА СЪРЦЕТО , А  С  ДЕТСКА  ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА  В СЛЕДСТВИЕ НА ТЕЖКО РАЖДАНЕ И ПОСЛЕДВАЛ МОЗЪЧЕН  КРЪВОИЗЛИВ
Горният пасаж съм написала преди  две години в блоговете ми за Детска церебрална парализа.
Тези дни проверявам всички документи които съм донесла с мен в Италия за да напиша всичко точно.
ТУК Е И  ТОЗИ КАРТОН.
СЕГА,СЛЕД  ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ  ВИДЯХ ЧЕ ИМА ПРИБАВЕНО НЕЩО , КОЕТО ТОЛКОВА ГОДИНИ НЕ СЪМ ЗАБЕЛЯЗАЛА.
ЗАПИСАЛА Е ТАМ НЯКАДЕ....ПАТОЛОГИЧНА БРЕМЕНОСТ... 

ДА - АЗ 39 ГОДИНИ НЕ БЯХ РАЗБРАЛА, ЧЕ СЪМ ИМАЛА ПАТОЛОГИЧНА БРЕМЕННОСТ....

НАЛИ СЪМ ЯСНА  -  ИМА ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И МОЗЪЧЕН КРЪВОИЗЛИВ ,  ЗАЩОТО Е ИМАЛО ПАТОЛОГИЧНА БРЕМЕНОСТ.....
КАРТОНЪТ Е ИЗДАДЕН НА 26.11.1986 година.Значи сме я лекували  в медицинска академия, правили сме скенер, разни светила са писали диагнози  на хвърчащи листи, а трябваше да дойде 1986 година и една мъничка докторка  да напише една истина и една лъжа- 
ДЕСЕТ ГОДДИНИ И ПЕТ  МЕСЕЦА  СЛЕД РАЖДАНЕТО !

Оставих писането на  тази част на книгата  за няколко дни  за да се помъча да си спомня  всичко за този отрязък от време.

Ето какво се сетих.Само не се стряскайте...случило се е в България , на друго място на земята не може да се случи .

През 1986 година- като почнаха да духат нови ветрове -  касиерката ме извика и ми каза , че за деца като моето е излязъл закон , да се плащат двоен размер детски добавки , и на мен ми се полагат , но трябва да представя документ, в който да пише , че дъщеря ми има  Детска церебрална парализа.Отидох с картона при педиатъра в нашият град, тя го повъртя в ръце , и каза, че такава диагноза няма записана.За хвърчащите диагнози от Медицинска академия каза  че важат, но ако това се запише и в медицинският картон , което може да направи детски невролог.Каза ми кого да търся и по - горе съм разказала , как се сдобихме с диагноза.
Не ви ли звучи абсурдно , невероятно , зловещо . Както искайте си го наречете.
На 10 години и половина дъщеря ми се сдоби с диагноза за заболяването Детска церебрална парализа , защото  ми трябваше документ,  за да ѝ вдигнат детските от 5 на 10 лева , но пък 10 години след раждането на мен ми лепнаха етикет  патологична бременност . Къде бяха лекарите , дето следяха бременноста ми  и защо не ми написаха нещо такова ?

ГОСПОДИ , МОЛЯ ТЕ , ПОМАГАЙ НА НАШИТЕ АНГЕЛИ !

Какво друго бих могла да напиша.
Сега, след толкова години,  живея с едничката мисъл как да помогна  на моите братя и сестри по съдба в оставащото ми 
КЪСЧЕ   ЖИВОТ НА ТАЗИ ЗЕМЯ !

Ето какво излиза на практика.До 1986 година-когато повя вятъра на промяната  , детска церебрална парализа нямаше. След това имаше , но то е защото е имало патологична бременност .Плодът е бил увреден и затова не се е родил нормално 

Защо никой не ме предупреди , че плодът е голям- бебето тежеше 4.100 а аз бях  60 кг в деветият месец.Защо ходих девет месеца по консултации?
Да, за да напиша книгата, търся всичко , което би могло да подкрепи желанието ми да помагам, да стане книгата ми пъноценна.
Намерих клипове , които разказват, че в първите десетилетия на двайсти век, в  Америка е бил приет закон , такива деца да се убиват, и проблемни семейства да се стерилизират.Тази теория е възприел Хитлер при идването си на власт и такива хора са били изземвани от семействата и от домове, където са били настанени и са били изгаряни в ПЕЩИТЕ  на концентрационните лагери. 
Те са първите жертви , а после  дошло ред на евреите. 

Да , аз видях такива клипове в  Ю туб. А може би и вие сте ги виждали?
Може би в България да е било прието  така да се гледа на болните - като отпадък, който заслужава единствено да бъде унищожен !
Трябваше да дойде „Перестройката“ за да се  разреши да се слага тази диагноза и да се дават по 10 лева на месец на семействата, които не са изоставили своите деца.

Захвърлиш го в дом , няма дете , няма проблем, като няма дете, за какво ти е диагноза , лечение , грижи.....
Живей си живота и си приспивай съвестта!
Или погледнато от другата страна 
-Ние  в България не живеем в Хитлеровото време-не убиваме тези деца , само ги вземаме от родителите и ги затваряме в домове- концентрационни лагери , дето едва ли достигат 8 -9 години.
Скачайки отново във времето, си спомнете какво видя при едно неочаквано посещение в такъв дом министърката на здравеопазването от правителството на ГЕРБ само преди две години.
Да!
Десет години се лутахме опипом,а сега след тридесет години всеки би казал, че първите дни, първите месеци, първите години са решаващи в живота на болните от Детска церебрална парализа.
При това заболяване, повече от всички останали, четвъртото измерение - времето е наш враг или съюзник.
Съюзник, защото нашите болни , във своя си времеви коридор вървят само напред.
Враг, защото всяко забавяне за дадено лечение , забавя неимоверно много развитието на нашите болни,а даже загубваме завинаги някои функции на крайниците или тялото.

Искам моята книга да е паметник нетленен за тези невинни ангели, изгорени в крематориумите , на които никой не  е построил паметник.
Бог е благословил душите им !

НАПИСАХ С ОБИЧ И ГРИЖА ЗА ВАС   !

Диагнозите са едно, реалността друго , а бъдещето  е  в БОЖИИТЕ РЪЦЕ  и във вашите.
      

3 . ЛЕЧЕНИЕ

    3 .        ЛЕЧЕНИЕ

Лечението при болните от детска церебрална парализа е на два фронта.
-Лечение на тялото , на материята
-Лечение на духа , на психиката.

Започнахме консултации още първите четири-пет месеца.
Беше прекарала възможно най  - тежкото раждане.
Един провален живот и страдание за цяла фамилия.

Още преди да навърши годинка , с дъщеря ми , два пъти влизахме в болница- в Педиатрия за раздвижване.

НЕ ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ПРАВИТЕ ТОВА , АКО ДЕТЕТО ВИ Е СЪС СПАСТИКА НА КРАЙНИЦИТЕ.
ЗА ТАКОВА МАЛКО ДЕТЕ  ПО - РАЦИОНАЛНОТО Е ДА ИМАТЕ ЧАСОВЕ  ВЪВ ФИЗИОТЕРАПИЯ А  ДЕТЕТО ДА СИ Е В КЪЩИ В СПОКОЙНА ОБСТАНОВКА И ВИЕ ДА РАБОТИТЕ С НЕГО ДОПЪЛНИТЕЛНО.

Преди 35 години битуваше мнението,че на детето трябва да се причинява голяма болка ,за да придобие рефлекси.
О  какъв ужас !
Може би битуваше все  още зловещата теория от началото на века , когато убиваха тези ангели.
НАЙ - ГОЛЯМА ГЛУПОСТ.

Дано тези методи да са ги премахнали.Детето пищеше до прегракване,крачетата и ръчичките му посиняваха от жестокото щипене и мачкане.Полза никаква.Слушайте сърцето и интуицията си.Те са най верните ви съветници.Раздвижвайте си го в къщи,в затоплена стая.Почнете веднага,още докато е съвсем мъничко.Говорете му нежно,както само вие можете,целувайте го и го прегръщайте и едновременно с това раздвижвайте ръчичките и краченцата.Пейте му песнички в такта на упражненията.На тези дечица природата е дала богата душевност.Много са музикални.Обичайте ги силно.Те ще ви отвърнат със същото и ще напредват по-бързо.
В клиповете които намирам в интернет, сега има специализирана апаратура за раздвижване.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВЕТЕ ТОВА , КОЕТО Е ПРЕДПИСАНО !

Нищо,което е НЕПРИЯТНО И БОЛЕЗНЕНО  за детето,няма да доведе до напредък.Майката природа също помага във времето.

Тези упражнения , масажи и раздвижване - са за тялото и крайниците на вашето детенце.
Същевременно , могат да ви предпишат лекарства, за стимулиране на мозъчната дейност , за общо укрепване на организма или успокоителни, ако е нервно.
Лекарствата в нашият случай не памагаха.В различни периоди сме приемали мидокалм, пирамем, някои комбинации от витамини.Честно казано...никакъв ефект.

Голям процент от нашите болни са със спастика на крайниците.

Най- важният масаж  при спастика е 
МАСАЖА НА АХИЛЕСОВОТО СУХОЖИЛИЕ  
и упражненията, които стимулират това сухожилие.
При децата, които не могат да проходят на време,това сухожилие-мястото над петичката трябва ежедневно да се разтрива.В противен случай закърнява, губи своята еластичност и  кракът не може да стъпва повече правилно.Походката става на пръсти.Болният не може или трудно  стои прав,защото не може да стъпи на цяло ходило.Това е едно от най - важните неща,които трябва да знае всяка майка.
Във физиотерапевтичните  центрове,естествено е едно от основните неща по които се работи.Но този масаж, не се ли прави и в домашна обстановка, няма резултат.
Разбира се, най добрият масаж е ходенето.АКО ДЕТЕТО ПРОХОДИ НАВРЕМЕ , НЯМА ПРОБЛЕМ.
Около годинката, ако детето не проходи , сухожилие  трябва да се третира.Дори да пристъпва в проходилка или хванато за ръчичка, масажите на ахилесовото сухожилие не спират.
Много мои познати правиха операции за удължаване на това сухожилие.Няма особени резултати-даже в определени случаи съм наблюдавала влошаване.

За съжаление, при мен този момент  го отървах.Дъщеря ми стъпва на пръсти.
Има и друго, всички болни от ДЦП , имат вървеж, подобен на нейният.Може да се каже - характерен вървеж за заболяването, спънат с пристъпване на пръсти и завъртане на тялото.
Нашите болни са специални.За нищо на света не спирайте да работите с тях и да ги обичате.Те са ангелите на тази земя,живите ангели от плът и кръв  и ни помагат, да преодоляваме нашите препятствия.При спастика,не спирайте да масажирате.Направете го като игра,като ритуал.За спастика на ръцете помага късането на хартийки.Може би и самият звук на скъсаната хартия им действа релаксиращо,но помага.
Хартията се къса сравнително лесно,ръцете се  раздвижват....
естествено...чистенето си остава за вас.
За тези дечица е характерно,не доброто оросяване на крайниците.Винаги ги обличайте по топличко с вълнени терличета на краченцата и нека къщата ви е по - отоплена.
Когато поотраснат и  пристъпват поне мъничко,в топлите дни ги разхождайте,хванати за ръчичка.Те обичат да общуват,но не всички им обръщат внимание.ДЦП е тест за доброта.ДЦП,е тест за зрелост и издържливост.Лекувайте децата си ,така, както ви предписват специалистите,но винаги слушайте съвета на сърцето си.
В  съвремеността, се препоръчват операциите за присаждане на стволови клетки.Има изказвания за и против.Чела съм и за странични ефекти, а и цената не е за всеки джоб.Аз и цялото ми семейство сме от хората, които никога не сме могли и е късно да се научим, да привличаме интереса на обществото към нашите лични проблеми , така , че да ни се помогне в събирането на необходимата сума.Мисля си, че не сме единствените, които не биха могли да си позволят тази операция.
Нашите болни трябва да имат свой кът , запазена територия,
само техен периметър,наречете го както ви харесва.

Задължително ви трябва самостоятелна стая за вашият болен.Място , което е само негово , където ще го масажирате ще правите гимнастика , ако е в по - тежка форма , ще го храните , преобличате , миете, където, ще си почива и спи.
Стаята трябва да е суха , светла , слънчева , проветрива.
Ако детето ви е със спастика, ако имате предписано лечение, всичко трябва да се спазва точно.Ако нямате часове  всеки ден във физиотерапия извън дома ,  вие си правите масажите и гимнастиката в къщи .Освен, че в тяхното лично пространство ги лекувате , те се чувстват сигурни и защитени , което влияе благотворно за укрепване на крехката им и ранима психика.
Те , нашите ангели не оздравяват, но най -  ранното лечение им помагат най - много в развитието.

ОПИТА НИ ДА ЛЕКУВАМЕ ДЪЩЕРЯ НИ В САНАТОРИУМ.
Беше на една година и 9 месеца.Наши приятели,които имаха дъщеря-пет шест години по голяма от нея,ни посъветваха да я заведем в санаториума в Момин Проход.Тяхното момиченце живееше там и едновременно ходеше и на училище,правеха ѝ процедури,раздвижване .Бяха намерили в Костенец приятели,които помагаха на детето.Взехме необходимите документи.По телефона водихме много разговори докато уточним всички подробности.
Пристигнахме,запознахме се с приятелите на нашите приятели,бяха мили ,  сърдечни и гостоприемни.На сутринта отидохме в санаториума.Посрещнаха ни с подобаваща любезност.
Беше чисто и приветливо.Показаха ни спалното помещение,ваните,залата за гимнастика,физиотерапията.
Малкото колебания които имахме изчезнаха.Оставихме я.Сбогувахме се с нашите нови приятели и с уговорката ,че след две седмици ще дойдем  , си тръгнахме.Две седмици бяха страшно много време.Когато наближихме санаториума , чухме голям рев.Беше нашата хубавица.
Бяха я оставили сама .Взех я на ръце и млъкна веднага. Беше много отслабнала , предполагам от гимнастиката и по- интензивното раздвижване.След това,ходехме всяка неделя. От Бяла Русенско до Момин проход и обратно.....биваше си го прехода. Намирахме я все по отслабнала  и започна да трепери.Винаги като наближавахме сградата, я чувахме да плаче.В планината е по-хладно.Макар да беше там през май и юни я намирахме премръзнала и винаги сама.Другите дечица,които ходеха,бяха на вън със санитарки или медицински сестри. Нея нито я слагаха в количка,нито я изнасяха на ръце.При идването донесох две големи чанти пълни с дрехи с надписано името и ,но нито един път не я заварих с нейна дреха.Със всяка изминала седмица беше все по-парцалива.Треперенето се усили.Беше пожълтяла като свещичка.На седмата седмица я заварих напишана върху мокрия мокет със скъсана рокличка чужда ,без нито едно копче.Както си му е ред пак сама и пак ревяща и премръзнала.Подписах и си я вземах.Добре,че бях взела дрешки,защото се оказа ,че няма с какво да я преоблека.На връщане,на Шипка повърна и се изцапа,и си я занесохме в къщи увита в чаршаф.Да са живи и здрави дечицата,които износиха дрешките и,те сигурно имат вече и свои дечица.Желая здраве и сполука на всички.
Какво остана от лечението ?
-Треперенето,което продължи месеци.
-Страхът от хора,облечени в бяло.Видеше ли човек в бяло- 
надаваше вой.
-Напредък - никакъв.
Сигурна съм, че персоналът стриктно е изпълнявал програмата по раздвижване , масажи, бани.Сигурна съм, че не е останала нито гладна , нито жадна.
Тази болест се характеризира с огромна нужда от обич, ласки  и внимание. 
Мисля, че че именно това ѝ е липсвало  и ефектът бе сведен до под нулата.Да лекувайки тялото , трябва винаги да помним за особенната им , ранима психика.
Също така може би беше много мъничка,може би там обслужваха дечица,които не бяха толкова увредени.
Не сполучихме.Останаха ни добрите приятели в Костенец ,с които дълги години поддържахме сърдечно приятелство.

Ако решите да оставите детето си в санаториум,
предварително разберете,дали те имат програма за работа със деца точно като вашето,за да не се разочаровате. Трябва да ви гарантират,че ще работят с него целенасочено.Иначе   няма смисъл.
Сега, в Момин Проход приемат децата с майките.Това е чудесно.
Ако за здравите хора се казва, че на еди кой си му липсват първите седем години,което по правило значи липса на възпитание , за нашите деца със заболяването ДЦП първите седем години са животоопределящи.Всеки ден, всеки час, всяка минута работа и лечение подобряват психомоторното развитие, умственият потенциал, определят целият им следващ живот.
Значително  намаляват  тежеста на огромният кръст, който носят на плещите си.

Много искам да помогна с каквото мога на всички дечица и семействата им,които имат проблема - ДЦП.
Внимавайте какви лекарства приемат.
Предписват ни лекарства,като ни обещават,че това в момента е най-доброто,едва ли не с магически ефект.
На това никога не вярвайте, колкото и да ви се иска.
За това заболяване  магически лекарства няма.
Между петата и седмата година лекувахме дъщеря ми в Медицинска академия. Лежахме два пъти по един  месец. Първият път беше, за да ни прегледа комисия от десетина медицински светила от различни страни ,и да ни изпратят на лечение в чужбина.Определиха ни.Трябваше да дойде писмо с датата на която да се явим за последни уточнения.Това писмо никога не дойде, а после разбрахме, че „по погрешка“ са го пратили на друго дете.И тогава и сега, съм пожелала на това дете, да е получило помощ. На нас не ни е било „ПИСАНО“.
Вторият път ѝ биха  някакви инжекции, които в момента бяха хит.Нищо не се случи.Започна да се развива като жена с ускорени темпове.За две години и половина и пораснаха гърдичките, окосми се и нямаше още девет години и половина,когато и дойде първият мензис.Да не говорим за това,колко болезнен беше и как и досега тези дни са кошмарни за нас и комшиите.Явно тези лекарства са били на хормонална основа.
Внимавайте,когато ви предписват лекарства.Следете и най малките лоши последствия.Спирайте веднага приема,ако забележите промяна ,която ви безпокои.   
Около шестата година дъщеря ми започна да получава епилептични припадъци. Сега,след толкова години си мисля,че може би има връзка между силните лекарства и появата на припадъците.
Лежахме два пъти в болница заради епилепсията.Изписаха ѝ нужните лекарства, които ѝ помогнаха и за около три години припадъците затихнаха.Наистина кошмарни дни и нощи.Сомо който го е изпитал,би ме разбрал.Тук обаче има голям проблем.
ТЕЗИ ЛЕКАРСТВА УВРЕЖДАТ ЧЕРНИЯТ ДРОБ И СПЕЦИАЛИСТ ТРЯБВА ДА СЛЕДИ СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНИЯ.
Искам да задълбоча малко разказа  за периода, когато дъщеря ми имаше епилептични припадъци.
Точно по това време, мъжът ми беше на работа в чужбина, защото ни трябваха пари за лекуване в Австрия.
Аз останах за пръв път сама за дълго време с болното дете.Свекърът влезе за месеци в болница след тежко отравяне на работното място.Аз и свекървами бяхме сами в мразовитата зима и разговорите ни се въртяха около тежките проблеми на семейството.Мисля си, дали тази напрегната атмосфера допълнително не натовари психиката на дъщеря ми.Дори и да не съм права, бих ви посъветвала да спестявате тревожни разкази  в присъствието на вашите болни.
Първият припадък, получи на 6 декември 1981 година около 5.30 сутринта Спеше в леглото до мен и моето усещане беше, че мен ме удари ток..После видях, че почна да се тресе и всичко останало, което не искам да си спомням.
Както написах, това продължи около три години.
Винаги, когато аз бях до нея ме биеше ток.
Не съм го споделяла с докторите, те винаги знаят всичко, никога нямат време за губене,не изслушат до край пациента и неговите близки.
Ето какво направих аз.Взех медна жица, с възможно по малък диаметър.Ползвах такава, която слагахме в старите електромери на бушоните.Когато заспиваше, връзвах крачето или ръчичката за радиаторите, като на това му бях дала името
„заземяване“.Понеже детското легло беше долепено до спалнята, тя фактически спеше до мен .Аз също се привързвах по същият начин.Исках да го пробвам и аз.Имах чувството, че проводниците отвеждат това електричество и всичко преминаваше за по - кратко време.
Имам натрупан стрес и страх от тези години и избягвам да си  спомням и преживявам отново всичко.
В името на доброто и човеколюбието го пиша и все си мисля, че това заболяване е причинено от неправилното разпределение на електрическите импулси в човешкият организъм.
Специалистите работят с други термини.
Аз пиша моята книга за болните от ДЦП , и техните семейства,за опитът ми да облекча страданието на дъщеря ми и да помогна на колкото се може повече хора да облекчат страданието на своите близки.
Едно отклонение -скачам от момента  на разказа в сегашно време-
Радвам  се да прочета , колко напред отива науката.Как нови и нови методи се използват по света и в България , за да облекчават страданието , да лекуват, да дават възможност по- пълноценно да изживяват земните си дни нашите болни.Става дума за метод , който локализира мястото в мозъка , което поражда епилептичните припадъци.
Дано много страдалци ,получат помощ  и оздравяване.Дано да се намерят пари за такава апаратура  в повече места в  България.
И отново назад във времето...
Доктор  Алексиева, за която писах преди това,
спря лекарствата  против епилепсия,защото детето беше пожълтяло като при жълтеница.Другите лекари въобще не обръщаха внимание на това.Ние пък ,понеже бяхме непрекъснато с нея, не бяхме забелязали постепенното пожълтяване на кожата ѝ.Когато тя спря лекарствата, припадъци отдавна нямаше , но ни съветваха да продължаваме да ги даваме , да не би болестта да се върне отново.

Четвърта  година,се мъча да открия ,връзка между Детската церебрална парализа и някакво друго съпътстващо заболяване.От когато се е родила и до тридесет и втората си година , дъщеря ми  имаше петна по тялото. Лицето ѝ е с много чиста кожа. Винаги съм обръщала внимание на лекарите при преглед,но са ми казвали,че не е първата -петната не се виждат и не я загрозяват.Свекърва ми също имаше претна и смятахме, че може да е наследствено.На тридесет и две  години я доведох в Италия.Тук има програми за работа с такива младежи. В дневният център, който посещава три пъти седмично - по цял ден, на третия или четвъртият месец,ми обърнаха внимание върху петната.Заведох я на специалист- дерматолог.Веднага бе определена диагноза .Беше гъбично заболяване.Изписаха ми шампоан и крем и започнах веднага лечение.Лекарката каза,че ще оздравее за един месец.От тогава  изминаха няколко години. Петната ги няма,но спра ли за кратко лечението,отново се появяват.Заедно с тях изчезнаха и някои специфични жестове,които невролозите отдаваха на спастиката.Преди десетина години в България гледах по телевизията предаване за младежи болни от ДЦП.Направи ми вречатление,че младежът от предаването има същите жестове. Тогава реших, че са характерни за  ДЦП.Сега със сигурност знам, че и това момче е имало тези гъбички. Имам още едно доказателство. Тук в Италия, ходя да работя като доброволка в дом на милостта към черквата в града в който живея.  Наричат го "Каза ди карита".Помагаме на стари и болни хара,които са приютени там.За мен това е като съкровенна молитва към бога.Обслужвам едно момиче с две- три години по голямо от дъщеря ми.При нея също има такива кожни петна и е с диагноза ДЦП.Все пак имам колебания,дали разсъждавам правилно .Предполагам,че петната по кожата са върха на айсберга,трябва да се лекува и вътрешно.Колкото, по напредва лечението на кожата, толкова е по спокойна. Без думи  ,но с много изразителност държи на своето и  ни командва наред...защоти си е и глезла,няма как след толкова грижи !

Мъча се да обхвана всички методи за лечение,които сме използвали през годините,за да насоча вниманието на хората с моята съдба,към целият спектър от възожности които съм открила.Ако нещо не е работило при мен,може да проработи при вас. Ще се чувствам щастлива, ако разбера,че съм помогнала. Дори никога да не науча,важното е ....да вървим напред.
В далечните години чухме за доктор Петър Димков.Цяла одисея е как стигнахме до него.Бедна ви е фантазията,как хората умеят да използват чуждото нещастие.За да се запишем при него се простихме с красиви шевици и какви ли не други неща от "бабиния  чеиз",които и тогава и сега  бяха безценни.Прегледат мина в полутъмна стая,със запалена настолна лампа,с голяма лупа,с която прегледа зениците на очите на дъщеря ми.Беше  на преклонна възраст За него казваха ,че е ученик на Петър Дънов.Последва  мълчание и после ни даде голям свитък с материали,в които беше описано как да проведем лечението Дълги години пазих тези листове.Може би и сега са все още някъде прибрани.Варнахме се в къщи изпълнени с надежда.Четях и изпълнявах точно указанията.Лечението е изключително сложно.Работи се само с билки и тесто.Тестото се замесва всеки ден или най много на два дни. Правят се лапи на главата,ръцете и краката,където има спастика.Отделно сутрин обед и вечер се варят различни отвари от билки.Спазва се диета.Върху главата, първо се прави нещо като чалма,после тестото и после отново найлони и кърпи,защото цяла нощ тестото втасва от топлото и става.....ужас!През определен период се правят и лапи на корема.За всяка част от тялото в тестото се прибавят различни билки..През различните дни в тестото за определено място също има промяна на съставките.Всеки,който се интересува,сигурно ще намери в библиотеката всичко необходимо.Може би го има и в интернет.....не съм проверила.Доколкото си спомням, в тестото най - често слагах синапено брашно и смлени диви кестени.Всичко е толкова сложно ,трудоемко и замърсяващо.Освен това миризмата на прокиснало тесто е противна.Не издържахме повече от два или три месеца.Резултатът?.Нямаше влошаване.Като че ли спастиката понамаля.Билките в голямата си част бяха с успокоително действие.Няма лошо.Ако желаете- опитайте.

Следващата история,  би могла да ви покаже колко упорствах с разходките за раздвижване.
Един шофьор, от друга част на България,но пътуващ често и по нашият край,един ден ме спря да пита за някакво предприятие.Аз му обясних на дълго и широко,защото пътят минаваше покрай нашата къща.Накрая той кимна и каза:"Да бе сетих се, онази улица дето една жена разхожда едно....такова дете" 
Виждал ме е все в движение и  въобще не се сети, че онази жена бях аз.
Мили майки и бащи, дори да ви таксуват и за пътни знаци упорствайте в упражненията на вашите дечица.Времето и силата на телцата им ни помагат в развитието им.

Зная колко е трудно ,на едно младо семейство -да приеме страшната диагноза.Искам да разкажа всичко.Не спестявам нищо от това което сме преживели,за да ви помогна или да ви предпазя от грешки,които сме правили ние.

Желая да ви убедя,да оставяте децата в семейството да им се радвате и да ги обичате.
Лекувахме дъщеря ми ,като два пъти сме я водили на кални бани.
В Поморие , калолечението беше съчетано и с лечебна фискултура.
В  Марикостиново условията бяха елементарни и аз си я лекувах, както намерих  за добре.И тогава и сега си мисля , че спастиката намаляваше.
С една дума, препоръчвам ви кални бани за отпускане на крайниците.
Опитахме да я заведем и в други санаториуми.
В Котел , тогава беше старичко , занемарено , дограмата беше разсъхната, имах чувството, че през зимата е много студено в помещенията.
При посещението си там,тя си „издържа “ изпита- изпълни някои команди  , но ни казаха , че приемат по- големи деца.
Когато достигна желаната от тях възраст , дойде епилепсията, и решихме повече да не я отделяме от къщи , даже и когато  болестта беше вече практически отминала.
В друг санаториум по морето, ни отказаха, защото работеха само с автономни деца.
Водили сме я на море , което ѝ подейства оздравяващо за целият организъм.
В къщи масажите, разходките, разказването на приказки и песничките си бяха ежедневно занимание.
Постигнахме  напредък в развитието на дъщеря ми- с БОЖИЯ помощ.
Никога не спирам да се интересувам от новите методи при лечение на ДЦП.
Гледам   безбройните клипове в интернет, които различни клиники и отделни лекари и физиотерапевти предлагат за лечение на заболяването  Детска церебрална парализа.
Деца  , младежи, бебета,различни методи за лечение.Всеки хвали своята работа.Едни ги търкалят,за да си намерят сами...центъра на тежеста.Други ги къпят....за да им се отпуснат мускулите....Масажи,бинтоване, раздвижване.....
Отново пущам,за да гледам само лицата на болните,за да видя как реагират.
При следващо  гледане наблюдавам реакциите на придружаващите.
При неколкократното превъртане на клиповете,си поставям различна цел и по този начин гледам от различен ъгъл. 
Все едно ще чертая чертеж в различните му проекции.Аз съм инженер.Няма бивши  инженери,бивши лекари,бивши полицаи....в определен момент всичко научено и работено, заема своето място в настоящето.
Моите вечни въпроси!
Кои сме ние , на които ни се раждат деца с Детска церебрална парализа?
По какво си приличаме?
Кое ни отличава от останалите 499 семейстава, които нямат този проблем?
Трябва да има нещо, което още никой не е видял в цялата му същност.
Само този,който е в ситуацията дълги години,би трябвало да намери закона който движи това заболяване.
Сигурна съм, че никой не лекува същността,всички тези методи лекуват последствията.
Същността остава недокосната.

Ако тези деца, преди 80 години се унищожаваха като човешки брак , ако цели семейства се стерилизираха , ако Хитлер си изпробва с тях крематориумите , дали някой си е поставил за цел да изучи тази страшна болест?

Аз познавам себе си, познавам съпруга си и нашите родители-бог да ги прости всичките.....
Гледам  много внимателно хората по клиповете....Използвам и най-малката възможност да общувам и опознавам близки на деца с ДЦП.
Трябва да има нещо което ни свързва,някоя предпоставка,играеща решаваща роля в нашите проблеми.
Предположенията и идеите са едно,но доказателствата  съвсем друго.
Ще ви разкажа това, което даде последният тласък, на  моите разсъждения.В нашият регионален център Реджо Емилия има ортопедичен център,където се произвежда всички необходими приспособления за инвалиди.Работи се по строго определен график,за да не се налага излишно чакане и травмиране на болните.
Ние ходим там, за да поръчваме ортопедични обувки за дъщеря ми.
От страх да не закъснеем,един път отидохме доста рано.Настанихме се в приемната и се оказахме близо до други чакащи.Какво беше смайването ми,когато до себе си видях"мъжкият вариант"  на  моята дъщеря.Младеж на нейните години,с когото си приличаха като еднояйчни близнаци.Понеже дъщеря ми има някои черти от съпруга ми,без много да му мисля доста нахално огледах бащата на младежа,който нямаше въобще прилика с моят мъж.Изумлението ми нарастваше с всеки миг,защото гледайки младежа,различих същите движения,същата спастика,същият поглед,парализата  на лицевите мускули и същите звуци,които издава дъщеря ми при определена ситуация.
За капак,те двамата веднага влязоха в контакт и като че ли с техните си звуци и жестове  малко пообщуваха.Дойде техният ред,а веднага и нашият....Това е.
За мене остана загадката.....
Знаем ли причината заболяването,лечението ще е адекватно.

Ще продължавам да търся това,което е убягнало до сега , коя е главната причина за страданиетона  тези ангели със земни тела.

Когато дъщеря ми беше на 14 години,  когато здравите момиченца разцъфтяват като първите цветя на пролетта, аз отново и отново търсех чудото , което би помогнало на дъщеря ми да е здрава,  жизненена и красива.
Попаднах в  Пловдив ,  на място , което ми препоръча една позната. Тя бе намерила там лек за болестта си.
Оказа се , че това са извънземни , или индивиди обитаващи друго измерение.Те се опитваха да помагат с каквото могат на нас земните хора.
На нашите болни с Детска церебрална парализа ,те не могат да помагат.Тази изключителна среща съм описала в друга книга „Среща с извънземни“Ако решите може да я прочетете
Това ходене в Пловдив,беше едно от многото,по пътя към търсенето на лек на болката ми.
За пореден път разбрах - чудеса на този свят няма,чудесата живеят в приказките,във  фантазията....в реалността  обаче съществува....тежестта на кръста ...върху  превитият  ти гръб.Поредната си надежда,отново удавих в сълзи....

В интернет прочетох за клиника в Пловдив,която се е специализирала в операции на ахилесовото сухожилие и работи съвместно или е клон  на такава клиника  в Молдавия.Имаше видео за проходили деца,което е наистина чудесно.

Проблемът е в това,че не само краката трябва да са готови,но и главата.Отново и отново  определящата черта на болестта  - времето , което при тях тече различно ! 
Не само да се направи операцията.По- важното е дали нашият болен има нагласата и желаниего да ходи.Ако тези две неща не са координирани,е възможно да има обратен ефект.
За себе си все още не мога да реша.
Дъщеря ми въобще не може сама да пази равновесие.Трудно ми е да приема ,че след тридесет и осем години ще проходи.
Тя може да ходи и един час хваната „под ръка“ за мен или понякога се държи дори само за един пръст , но сама не  може да запази равновесие.Може би защото не може да стои на цяло ходило-„това закърняло ахилесово сухожилие“.На девет или десет години можеше да ходи  сама по 5 - 6 метра но падна на няколко пъти, счупи си предните зъби и не се опита повече.
И двата пъти бях до нея.Проблемът е страхът , който може би идва от некоординираните движения.При нея страхът идва с вцепенение на тялото и залитане.Нищо не е в състояние да я върне в изправено положение, докато не премине страха, а след него вцепенението.
Природата си знае работата, едно е да пада дете на годинка, друго е на 10.Тежеста е значително по голяма , а от тук и травмите.

Да не спираме да лекуваме нашите болни, да така е ,но предварително,преди всяка стъпка задължително трябва да си отговаряме на въпроса,..Дали това,което е помогнало на А,Б или С, е подходящо за нашият болен,дали няма  повече да му навреди,отколкото да помогне?


Това,което трябва да свършим днес,да си е за днес,утре е нов ден,със своите предизвикателства.
Защо пиша това? Отново и отново - нашите болни, се влияят от четвъртото измерение - времето. Това вярвам всички го знаем...при тях времето тече по различен начин.
Другото определение за болен от ДЦП е БАВНОРАЗВИВАЩ СЕ - разива се в друго времево измерение.Прието е за константна величина .

Ето кое според мен е разковничето в диагнозата и лечението.Как да се приравни тяхното време към нашето време.Къде, в коя част на клетките , на мозъка , на сърцето , на някоя от чакрите , къде да се въздейства , какво да се лекува , как да се лекува , за да влезат в крак със нашето , земното време!
 МЕТОДИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЦП ВСИЧКИТЕ ДО ЕДИН ЛЕКУВАТ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БАВНОТО РАЗВИТИЕ.

НИКОЙ НЕ ЛЕКУВА ПРИЧИНАТА , ЗА  БАВНОТО РАЗВИТИЕ   - ФАКТОРЪТ ВРЕМЕ КОЙТО ПРИ ТЯХ Е РАЗЛИЧЕН ОТ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Заболяването Детска церебрална парализа е неизлечимо на този етап,но нашите деца,заедно с нас и братята и сестрите си,трябва да живеят редом с нас,и да правим необходимото,за да напредват в своя си,определен от съдбата им    времеви коридор.
Когато трябва да научат нещо ново , да се въведе някакво лечение , нови медикаменти, нов уред за раздвижване и всичко, което ви дойде на ум , трябва предварително да се започне укрепването на духовният им потенциал. Това е ключът ,който отключва тяхната врата - да знаят , да са уверени , да са сигурни , че всичко се прави за тяхно добро и че тези , които ще работят с тях, ги обичат , уважават и им са най- искрени приятели. Следете всичко ново което помага за лечението и развитието на вашите болни, но когато решите да го приложите върху тях , добре помислете, дали във вашият случай е приложимо- дали вашият болен е на такова ниво на психомоторно развитие , че да му подейства благотворно . При нашите болни няма двама, които да са еднакви. Това винаги би трябвало да е приоритетно при вземането на решение
Стремя се да дам съвет и кураж.
Мили братя и сестри по съдба, не изоставяйте децата си !
Сега с интернет е по - лесно.Всички трябва да се познаваме и да си помагаме със съвети.В лечението на нашите болни решаващо е мнението на семейството.То най - добре познава състоянието и възможностите на болният.Не се доверявайте на реклами на различни клиники .Търсете и контактувайте с пациенти,които са получили помощ и развитие при тях и тогава решавайте за вашето дете.

До тук говоря само за лечението на болестта ДЦП.Но нашите болни са хора,като всички нас и имат и други болежки,зъби , гърло , ....също като нас изпотват болка и трябва да лекуваме и всичко останало , когато се наложи. 

Тези болни,които не могат да говорят,няма как да ни кажат какво ги боли.
От дългото съжителство с тях,от това,че са плът от плътта ни,ние трябва да се стремим да ги разбираме.
Това е майчината интуиция.
Тя ни е генно заложена.Не бива да се страхуваме да я ползуваме.
Трябва да се научим да се взираме дълбоко в себе си.Да разсъждаваме в момента какво чувствуваме ние и какво би чувствал нашият болен.
Пишейки тези редове,за да ги прочетете,ви трябва време,но интуитивно,това е само един миг,вашият миг съсредоточване.
-Ако ги боли гърло,то това определено променя дъха,знаете го.
-Ако е зъб,зависи на какъв стадий е възпалението,но дъхът отново се променя.
-Възпалението на зъби има различна миризма от това на гърлото.
-Ако възпалението е във венеца,в корена на зъба,тогава няма още миризма,но може да прокарате пръст по лицето по продължение на венците,и наблюдавайки реакцията,да установите  мястото,ако наистина има възпаление разбира се.
-Ако е нещо сериозно , се подува бузата и е ясно.
Един от всичките проблеми....е ходенето на заболекар.
Който не го е патил...той не го знае.Ние тръгваме аз,съпругът ми и синът ми,а като беше малък вземахме някой близък.Отделно зъболекарят си подсигурява повече от един асистент.Какво да се прави....Фактически  - могат само да се вадят зъби и донякъде да се чисти зъбен камък.При нас е така.Дано при вас  нещата да са по добре.
-За болките в ставите,се ръководя от това,което чувстваме в момента аз и съпругът ми.
-За болките преди мензис...поглеждам календара.
-Каквото и да споделя,важи за моето дете.Те са толкова различни , но са нашите деца.
Ние родителите,братята и сестрите ...искаме ли...ще ги разберем. 

Лечението на духа , на психиката на нашите болни
Писах за него в цялата глава, не може строго да се отдели.
-Основното  е да ги обичаме , да им демонстрираме непрекъснато нашата обич в размера , който на тях им е по мярка - десетки едва ли не стотици пъти в повече отколкото на останалите хора.
- Да приемаме тяхната обич и привързаност такава , каквато ни я дават , защото решат ли , че НЕ ПРИЕМАМЕ ТЯХНАТА ОБИЧ - страдат , отново десетки пъти повече от нас.
- За тях понякога , това значи краят на дните им

       ИСКАМ ДА НАПРАВЯ  ЕДНО ОБОБЩЕНИЕ   

   ЗА ДА НАМАЛЕЕ СТРАДАНИЕТО В ТОЗИ ПРЕКРАСЕН СВЯТ

    ЗА ДА  Я  НЯМА  КОШМАРНАТА  БОЛЕСТ  ДЕТСКА 

    ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА   ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ

      ЗАЧЕВАНЕТО  И  РАЖДАНЕТО НА  ТАКИВА  ДЕЦА


ЗАЧЕВАНЕ

Част от  отговорите на медицината защо се раждат такива деца са свързани с  физическото и духовно здраве на родителите.
Тогава,трябва да се правят по пълни тестове на бъдещите новобрачни и при нужда, да бъдат предупреждавани за риска , който носят при създаване на потомство,а решението да се остави на тях самите.


БРЕМЕННОСТ

ПЪРВИТЕ 12  СЕДМИЦИ от развитието на ембриона са решаващи. Закъсняло оформяне  на части от главата и гръбнака е признак на отклонение . 

СЪС СЪВРЕМЕННАТА АПАРАТУРА ТОВА Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ УСТАНОВИ.
Изследванията се правят с видиозон,което в никакъв случай не уврежда плода.Разбира се няма 100% гаранция,но рискът се намалява значително.
Изходът е аборт

РАЖДАНЕ


Последен по ред, е проблемът с нормалното раждане на детето.Предполагам,че вече са забранени в  акушеро- геникологичната практика форцепса и  вакума, съсипали толкова житейски съдби, включително  на  дъщеря ми и на цялото ни семейство.

ЗАКОНИ
              
Това не са празни разсаждения,Това са позиции,от които трябва да изхожда за да се пренапишат законите и нормативните актове или  както си ги нарекат законотворците.
Това е необходимо и достатъчно условие за да започне да се прави нещо,за да няма виновни и безнаказаност.

ТОВА НЕ  Е ВСИЧКО  ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА.СПЕЦИАЛИСТИТЕ ЗНАЯТ И МОГАТ СТОТИЦИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ, ЗАЩОТО ТОВА ИМ Е РАБОТАТА.АЗ ГО НАПИСАХ , ЗА ДА ВИ ПОМОГНА ПО- БЪРЗО ДА НАМИРАТЕ ВЕРНИТЕ ПЪТИЩА , КОИТО ВОДЯТ ДО ПОДОБРЯВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВАШИЯТ БОЛЕН
- АНГЕЛ СЪС ЗЕМНО ТЯЛО , КОЕТО НЕ МУ Е ПО МЯРКА

НАПИСАХ ТОВА ЗА ВАС  С  ОБИЧ  И  СЪПРИЧАСТНОСТ

                                  ДИМКА